Home » Заболявания » Артрози

Артрози

20120626_085520

Артрозата е най-честият тип на ставно заболяване. Тя представлява хетерогенна група от условия, които водят до общи хистопатологични и рентгенови промени. Това е дегенеративно заболяване, което е резултат от разрушаване на ставния хрущял (хиалин) в ставите. Все пак, сегашната концепция приема, че остеоартрита включва не само увредата на ставния хрущял, но и цялата става , включително субхондралната кост и синовията.

Артрозата засяга предимно носещите стави колянната ,тазобедрената става и гръбначния стълб. Други често засегнати стави са дисталните интерфалагеални (DIP) и проксималните интерфалангеални (PiP) стави на ръцете.

Остеоартрозата  до голяма степен се дължи на прекомерното износване и  вторични неспецифични възпалителни промени .Следователно  терминът дегенеративни ставни заболявания вече не е подходяща, когато става дума да остеоартрит.

Исторически, остеоартрит е разделен на първични и вторични форми, въпреки че това разделение е малко изкуствено.

Определението на първична остеоартроза е по-мъгляво. Въпреки че остеоартрита е свързан с процеса на стареене и обикновено се случва при по-възрастни лица, в най-широкия смисъл на думата, тя е идиопатичен феномен, появяващ се при  здрави  стави.

Няма специфични лабораторни изследвания   свързани с остеоартрита.Той обикновено се диагностицира въз основа на клинични и рентгенологични находки.

Целите на лечение на остеоартроза включват облекчаване на болката и подобряване на функционалното състояние;

Нефармакологичното повлияване е на остеоартрита включва - намаляване на  на теглото, физическа активност, физикална терапия, трудова терапия и намаляване натоварването  в определени стави (напр., коляното, бедрото).

Вътреставната фармакологична терапия включва кортикостероидни инжекции и вискосуплементи , които може да облекчат болката и имат противовъзпалителен ефект върху засегнатата става.

Лечението може да се започне с парацетамол за лека или умерена болка без видимо възпаление, ако от клиничния отговор на ацетаминофен не е задоволителен или ако клиничната картина е съпроводена с възпаление , може да се мисли за нестероидно противовъзпалително лекарство (НСПВС).

Ако всички други форми са неефективни и пациентът не може да изпълнява своите ежедневни дейности, въпреки максималната терапия, се мисли за артропластика.

Широкото разпространение на остеоартрита води до значителни разходи за обществото. Преки разходи на остеоартрита включва – посещения при лекар,графии, лекарства и хирургическа намеса. Непреките разходи включват такива елементи, като загубеното време от работа. Разходите, свързани с остеоартрита, може да бъде особено важно за възрастните хора, които са изправени пред потенциалната загуба на независимост и които могат да се нуждаят от помощ с ежедневни дейности.

Нормалните стави позволяват значителен обем на  движение .Нормалната повърхност на ставата е покрита от  ставния хрущял (съставен от хондроцитите), заобиколен от извънклетъчната материя, която включва различни макромолекули, най-важните  от които са  протеогликани и колаген. Хрущяла защитава базовата субхондрална кост от големи натоварвания.

Синовиалната течност се образува чрез серумен процес на ултрафилтрация от клетки, които формират синовиалната мембрана (synoviocytes). Синовиалните клетки също така участват в производството на основния протеин на синовиалната течност, хиалуронова киселина (известен също като хиалуронат). Синовиалната течност снабдява с хранителни вещества ставния хрущял и осигурява на вискозитета, необходим за усвояване на натоварванията от бавните движения, както и еластичността, която се изисква да абсорбира шока от бързите движения.

Както бе споменато по-горе, въпреки че остеоартрита  традиционно се смята, че засяга главно ставния хрущял на стави, патофизиологични промени се появяват и в синовиалната течност, както и в субхондралната кост и в ставната капсула Въпреки че остеоартрита винаги е бил класифициран като невъзпалителен артрит, все повече доказателства показват, че възпалението възниква, кагато цитокини и металопротеинази се отделят в ставата. Тези агенти са замесени в прекомерната деградация на матрикса, което характеризира дегенерацията на хрущяла при остеоартрит. Следователно, както вече бе отбелязано, терминът дегенеративни ставни заболявания вече не е подходяща, когато става дума да остеоартрит.

Началото на остеоартрита е съпроводено с задебеляване на хрущяла , предизвикано от повишен синтез на протеогликани от хондроцитите за възстановяване на хрущяла от наранявания. Този етап може да продължи години или десетилетия и се характеризира от хипертрофична реакция  на ставния хрущял.

Когато остеоартрита прогресира обаче, нивото на протеогликани в крайна сметка пада много ниско, което води загуба на еластичността  на хрущяла.

При големите носещите стави   увредата започва в тези области,които са подложени на голям натиск, това контрастира с тази на възпалителни артрити. При остеоартрит на коляното например, често се отбелязва, че най-голямата увреда на ставата е в медиалния фемуротибиален комплекс, въпреки че страничният фемуротибиален комплекс и пателофеморалната става може да бъдат засегнати. Крах на медиалния или латералния отдел, може да доведе до варус или валгус деформации.

Ерозията на увредения хрущял при остеоартрита прогресира съвместно с подлежащата кост, когато увеличаващите се натоварвания надвишават биомеханична якост на на костта. Субхондралната кост реагира с съдова инвазия и увеличаване на клетъчното съдържание в травмираната субхондрална кост и може да се получи кистозна дегенерация / Egger кисти/ или костна е некроза.

<

 

Това е рентгенова снимка показваща, остеоартрит на дясната тазобедрена става. Често, остеоартрозата на тазобедрената става е двустранна находка, но тя може да възникне едностранно при  хора, които има  история за травма, която е от едната страна.

В ненатоварените зони по протежението на ставния хрущял, васкуларизацията на субхондралната кост води до метаплазия на синовиалната съединителната тъкан и осифициращия хрущял и се развиват остеофити. Фрагментацията на тези остеофити или на ставния хрущял води до образуването на т.н. ставни мишки.

Заедно с увреждане на ставите , отбелязано по-горе, остеоартрита може да доведе до патофизиологични промени в ставните връзки и нервно-мускулната апарат.

Болков механизъм при остеоартрит

Болкатае основния на симптом на остеоартрита и се предполага, че е в резултат от комбинация от механизми, включващи следното:

• остеофитно дразнене

• съдова инвазия в субхондралната кост ,която води до увеличаване на вътрекостното налягане

• синовит с активиране на  ноцицептори  на синовиалната мембрана

• отслабване на мускулите, които преминават над ставата

• Обща ставна контрактура

• вътреставен излив

• Възпаление на околоставните бурси

•  мускулен спазъм

• психологическите фактори

• крепитации

Когато се остеоартрита засегне лумбалните прешлени на гръбначния стълб промени  се наблюдават много често от L3 доL5. Симптомите включват болка, скованост и от време на време коренчева болка в следствие на гръбначна стеноза. Гръбначна стеноза е причинена от фасетни артритни промени, които водят до притискане на нервните окончания.

Ежедневния стрес на ставите, особено на носещите стави (например, глезена, коляното, тазобедрена), играят важна роля в развитието на остеоартрит. Повечето изследователи смятат, че дегенеративни изменения в остеоартрита започват в ставния хрущял в резултат на прекомерно натоварване на здрава или относително нормално натоварване на предварително увредена става.

Рискови фактори за остеоартроза включват следното:

• Възраст

• Затлъстяването (увеличава механичния стрес)

• Травма

• Генетика

• Полови хормони

• Мускулна слабост

• Повтаряща се употреба (т.е. работни места, изискващи тежък труд )

• Инфекция

• кристални отлаганния

• Акромегалия

• ревматоиден артрит

• Наследствени метаболитни причини (например, alkaptonuria, хемохроматоза, болест на Уилсън)

• Хемоглобинопатии (напр. сърповидно-клетъчна анемия, таласемия)

• Невропатични разстройства (например, syringomyelia, dorsalis измършавяване, диабет)

• Вродени заболявания (например, вроденото изкълчване на тазобедрената става)

• Нарушения на костта (например, болест на Paget, аваскуларна некроза)

• Затлъстяването

Затлъстяването увеличава механично напрежение в ставите. То е силно свързан с остеоартрита на коленните и по-малка степен на тазобедрените стави

Травма

Травматични увреди на ставния хрущял, връзки, или менисци водят до необичайни биомеханични промени в ставите и повишават на тяхната преждевременна дегенерация.

Менопауза

Менопаузата често увеличава прогресията на остеоартрита, но естроген заменящата терапия намалява очакваната норма на рентгенови и клинични находки.

Мускулна дисфункция

Мускулната дисфункция компрометира невромускулните защитни механизми на тялото, което води до увеличаване на натоварванията и в крайна сметка води до появата на остеоартрит. Този ефект се подчертава необходимостта за продължаване тонизиращи упражнения като средство за предотвратяване на мускулна дисфункция.

Генетика

В допълнение към посочените по-горе фактори, наследствената компонента на болестта отдавна е призната, особено в генерализираната остеоартроза- специфичен ген за остеоартрит е бил идентифициран.

Прогнозата на остеоартрита зависи от степента и тежестта на увреда на ставите. Структуро-модифициращи лекарства за остеоартрит в момента не са известни .

Въпреки това в литературата са отбелязани няколко клинични характеристики, свързани с по-бърза  прогресия на остеоартрит на коляното . Те включват възраст, индекс на телесна маса, Varus деформация и травми.

Няколко възможности за лечение са на разположение за забавяне или спиране на прогресията на това често срещано заболяване. Фармакологични агенти, използвани при лечението на остеоартрит, включват следното:•Кортикостероиди•Натриев хиалуронат•Парацетамолът•Нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС)•Мускулни релаксанти•Глюкокортикоиди

Артропластика

Артропластика се състои от хирургично отстраняване на ставните повърхностти и поставяне на метални и пластмасови протези. Протезата се задържа на мястото от цимент или от костно врастване в порестото покритие на протезата. Употребата на цимент и облекчава болката по-бързо, но врастването с костите може да продължи по-дълго, затова, протези с порест слой се използват при по-млади пациенти.Извършване на артропластиката е препоръчетелна ако всички други форми са неефективни и или ако пациентът не може да изпълнява своите ежедневни дейности, въпреки максималната терапия. Тази процедура облекчава болката и може да подобри функцията.