Счупването на подбедрицата е най-честата фрактура на дълга кост в тялото . Дългите кости са бедрената кост, раменна кост, тибията и фибулата.Фрактура на тибията настъпва по дължината на костта, под коляното и над глезена.
Анатомия
Долната част на крака се състои от две кости: тибия и фибула. Тибиата е по-голямата от двете кости. Тя е важна част както от колянната става така и от глезенната става.
Видове Фрактури
Тибиата може да се счупи по няколко начина. Тежестта на фрактурата обикновено зависи от размера на силата, която е предизвикала увредата.
Видове фрактури на тибията, включват:
Стабилна фрактура:
Счупените краища на костите са ориентирани правилно и са изравнени.При стабилната фрактура, костите обикновено остават в контакт по време на лечението.
Разместена фрактура: Когато кост фрагменти и са разместини и няма контакт между тях. Тези видове фрактури често изискват операция, за да се алинират фрагментите.
Според посоката на фрактурната линия :
Напречна фрактура: Този тип счупване има хоризонтален ход фрактурната на линия. Тази фрактура може да бъде и нестабилна ,особено ако фибулата също счупена.
Коси фрактури: Този тип фрактури имат спираловидна фрактурна линия и обикновено е нестабилна. Ако една наклонена фрактура първоначално е стабилна или минимално разместена, с течение на времето това може да се промени . Това е особено важи ако фибулата е счупена.
Спираловидна фрактура: Този тип фрактура е причинена от торзионна (усукваща) сила. Резултатът е спираловидна фрактурна линия на костта.Те могат да бъдат разместени или стабилни, в зависимост от това големината на силатаща причинява фрактурата.
Раздробен фрактура: Този тип фрактура е много нестабилна.The bone shatters into three or more pieces. Костта разбива на три или повече парчета.
Биват още :
Открита фрактура: Когато счупените кости пробият кожата, се нарича отворена или комбинирана фрактура.Откритите фрактури често включват много повече увреди на околните мускули, сухожилия и лигаменти. Те имат по-висок риск за усложнения и е необходимо повече време, за да се излекуват.
Закрита фрактура:При тази контузия, счупените кости не пробиват кожата. Въпреки това вътрешните меки тъкани могат да бъдат силно повредени. В екстремни случаи(високоенергийни фрактури ) може да се прекъсне кръвоснабдяването и да доведе до мускулна смърт, и в редки случаи, ампутация.
Високо енергийните сблъсъци, като например автомобилни или мотоциклетни катастрофи, са чести причини за фрактури на тибията
кост. В случаи като тези, костите могат да бъдат счупени на няколко части (раздробен кост).
Спортните травми – ски или по време на футбол, са с по-ниски енергийни наранявания, които могат да причинят фрактури на тибиалната кост.Тези фрактури обикновено са причинени от усукваща сила и да доведат до коса или спираловидна фрактура.
Симптоми
Най-честите симптоми на фрактура на тибията са:
Болка
Неспособност да се ходи или да носи теглото на крака
Деформация или нестабилност на крака
Разкъсване на кожата
Загуба на сетивност в под фрактурата
Диагностика
Рентгенова графияе основен метод за диагностика на фрактури на подбедрицата.Извършва се в две проекции –фас и профил.
Компютърна томография (CT)
. Това често се прави за да се уточни дали фрактурата достига до коляното или глезенната става. Тя може да осигури ценна информация за тежестта на фрактурата.
Лечение
При планирането на лечението трябва да се вземат в предвид няколко неща, включително:
Причината за контузията,цялостното здраве,тежестта на контузията,степента на увреждане на меките тъкани
Консервативно лечение
Консервативно лечение може да се препоръчва на пациенти, които:
Силно увредени пациенти с общоздравословни проблеми
Малко активни или неподвижни пациенти, които са по-способни да понасят малки степени на ъгълова деформация или разлики в дължината на крака
Фрактури само с две големи фрагмента и малко разместени и без мекотъканни увреди
Ако няма яснота и категоричност в показанията за оперативно лечение трябва да се започне с консервативно лечение.
Консервативното лечение включва – гипсова имобилизация.Та трябва да започне над коляното и да достигне до върха на пръстите.
Хирургично лечение
:Индикации:
Открита фрактура – 2-3 степен
Изключително нестабилна фрактура, поради множество костни фрагменти и невъжможност да се запази репозицията
Фрактура усложнена със съдова увреда
Не е излекувана фрактура по нехирургичен метод
Методи на хирургично лечение:
.Интрамедуларна остеосинтеза.Най-популярната форма на хирургично лечение на фрактури на тибията е интрамедуларната остеосинтеза.По време на тази процедура, специално проектирана метален пирон се вкарва от предната част на коляното надолу в канала на пищяла.Пиронът минава през фрактурата да я държи в позиция докато се получи костно срастване.
Интрамедуларените пирони са с различни дължини и диаметри .Той се застопорява в двата края към костта. Това поддържа фрагментите в правилна позиция през цялото време на лечението.
Този метод дава възможност за силна, стабилна, запазвайки пълната дължина на крайника фиксация.
Интрамедуларната остеосинтеза не е подходяща за фрактури при деца и юноши, тъй като трябва да се внимава да се избегне пресичане зоните на разтеж на костите.
Остеосинтеза с плаки и винтове.
Фрактурите на тибията някога са били рутинно лекувани с плаки и винтове . Този метод е запазен за фрактури, при които интрамедуларната остеосинтеза не е подходяща – спираловидна фрактура,силно коса фрактура, полифрагментна фрактура и т.н.
Външен фиксатор.При този вид операция, метални щифтове или винтове се поставят в костта под и над мястото на фрактурата. Осите и винтовете са прикрепени към един бар извън кожата.Това устройство е стабилизираща конструкция, която поддържа костите в правилно положение, така че те могат да срастнат.
Макар ,че с външния фиксатор се постигат известни разумни резултати е малко по-непопулярен метод сред много пациенти и лекари.
Възстановяване
Времето необходимо, за да се върнете към ежедневните дейности варира в зависимост от различните видове фрактури.Някои фрактури на тибията зарастват в рамките на 4 месеца, но може да отнеме шест или повече месеца .Това е особено показателно при открити фрактури и фрактури при пациенти, които са с тежки придружаващи заболявания.
.Рано движение.Движението на крака в началото на периода на възстановяване е много важно.
Физикална терапия.Докато трае имобилизацията в шина или срока за ненатоварване най-вероятно ще загубя силата на мускулите в увредения крайник. Упражненията по време на лечебния процес са важни. Те ще ви помогнат да се възстанови нормалната мускулната сила и и гъвкавост.
Болката обикновено спира много преди костта да е достатъчно възстановена за да се справят ежедневни дейностти.
: Хирургичните усложнения включват:
Несрастване или забавено срастване
Инфекция
Увреждане на нерв
Съдово увреждане
Постравматична артроза
Компартмент синдром
Проблеми на фиксацията – от страна на импланта или от страна на костта
